Проф. дхн Стойко Факиров от Университета в Оукланд в Нова Зеландия бе удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет

Проф. дхн Стойко Факиров от Университета в Оукланд в Нова Зеландия бе удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет

Проф. дхн Стойко Факиров от Университета в Оукланд в Нова Зеландия бе удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет.

На тържествена церемония, която се състоя в Аулата на Алма матер, проф. дхн Стойко Факиров бе удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Предложението за удостояването с почетното звание на най-старото и авторитетно висше училище в България е на Факултета по химия и фармация и е за съществения принос на проф. дхн Стойко Факиров за развитието на науката и технологията на полимерите в България.

Церемонията бе открита от декана на Факултета по химия и фармация акад. проф. дн. Петър Кралчевски, който представи накратко биографията на проф. Стойко Факиров.

Проф. Факиров е изтъкнат български учен в областта на полимерната наука, който от 17 години работи и се реализира успешно в Центъра за модерни композитни материали на Университета в Оукланд, Нова Зеландия. Има съществен принос за развитието на науката и технологията на полимерите в България.

1

Според Web of Science проф. Факиров има h-фактор 33, над 300 статии, цитирани повече от 4000 пъти, автор е на 11 патента, регистрирани в Америка и на 36 патента, регистрирани у нас.

Деканът на Факултета по химия и фармация подчерта, че проф. Факиров е бил стипендиант на Фондация „Александър фон Хумболт“ през 1971-1972 г. и 1989 г., а през 2000 г. получава Humboldt Research Award – най-високото отличие за наука в Германия. Носител е на редица национални и международни награди, като гост-преподавател е изнесъл 126 лекции в цял свят.

5

Акад. Кралчевски припомни наградата на проф. Факиров – Медал за забележителни изследвания на съвременни материали от Международната асоциация за съвременни материали (IAAM). Асоциацията има повече от 50000 членове от над 140 държави, а медалът бе връчен по време на специална церемония на 22 август 2017 г. по време на Европейския конгрес по съвременни материали в Стокхолм, Швеция. Отличието IAAM Medal – 2017 е признание за постиженията на проф. Факиров в разработването на нови полимер-полимерни наноматериали, еднокомпонентни нано-фибрилни полимерни нанокомпозити, както и за създадената от него нова технология, позволяваща превръщането на всеки полимер от маса (bulk) в наноматериал с контролирана морфология.

Акад. Кралчевски подчерта, че в хода на всички свои международни успехи и признания проф. Факиров не престава да изтъква принадлежността си към българската наука и особено към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. „Той е дарил копия от всички свои книги на библиотеката на Факултета по химия и фармация и продължава да поддържа добрите си отношения и активни контакти с колегите си от факултета. Много от неговите възпитаници са се реализирали успешно като учени в България и чужбина“, каза още акад. Кралчевски.

3

Научната и преподавателска дейност на проф. Факиров преминава във Факултета по химия и фармация на Софийския университет като преподавател по физика на полимерите. Той е съавтор на учебника, по който и сега тази дисциплина се преподава във факултета.

Проф. Факиров е бил ръководител на редица магистърски дипломни работи и докторантски дисертации. Бил е гостуващ лектор и изследовател в университети в Германия, САЩ, Турция, Испания, Португалия и Нова Зеландия. Член е на Академията на науките в Ню Йорк, Европейското физично общество, Съюза на учените в България, Българското полимерно общество.

4

Проф. Факиров е един от най-успешните и доказали се в чужбина учени, членове на Катедрата „Фармацевтична и приложна органична химия“ към Факултета по химия и фармация. Той има сериозни заслуги за развитието на катедрата, основател е и ръководител на Лаборатория по структура и свойства на полимерите (от 1984 г. до пенсионирането му през 2005 г.). Проф. Факиров има заслуги към Софийския университет и като заместник-ректор за периода 1987-1989 г. През 2016 г. проф. дхн Стойко Факиров бе награден с вписване в Почетната книга на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

След удостояването си с почетното звание „Доктор хонорис кауза” на Софийския университет от ректора проф. дфн Анастас Герджиков, проф. Стойко Факиров изрази своето вълнение да бъде в българския храм, светилището на науката и образованието. Той сподели, че още като ученик, чувайки думата „химия“ е решил, че иска да бъде химик, да изучава тази наука именно в Софийския университет. Проф. Факиров се върна в спомените си към кандидат-студентските си изпити в Университета, своите преподаватели и своя научен път.

6

Той произнесе академично слово на тема: „Полимерната наука и Стойко Факиров (Къде, какво и с кого е изследвал)“.

В него проф. Стойко Факиров отговори на въпроса „Стара ли е науката за полимерите“ и посочи, че макар по отношение на обекта на изследване – живата материя, да принадлежи към най-старите науки, като самостоятелна тя се формира през 1920-1930 г. Той говори за „бащата“ на полимерната наука – проф. Херман Щаудингер, за откритията на Уоалас Кародърс. Проф. Факиров представи любопитни факти за дължината на макромолекулите и разкри колко малък е 1 нанометър.

8

Той говори и за първите си стъпки в науката, за следването си в Москва, за работата си при проф. Е. В. Фишер като хумболтов стипендиант и изтъкна ролята на Хумболтовата фондация в творческото му развитие.

Съществена част от изказването му бе посветена на съвместната работа и проекти с проф. Д. Шултц, изследванията по микротвърдост на полимерите с проф. Ф.Х. Балта-Каеха и изследванията с проф. К. Фридрих

Проф. Факиров говори за микрофибрилно усилените полимер-полимерни композити, а акцент в лекцията му бяха полимерните нанокомпозити чрез „превръщане вместо добавяне“ и нанофибрилните полимер-полимерни композити.

В края на словото си проф. Стойко Факиров изрази своята благодарност към членовете на Академичния съвет на Софийския университет, към ректора проф. дфн Анастас Герджиков, членовете на Факултетния съвет на Факултета по химия и фармация и лично на декана акад. Петър Кралчевски, на своите дипломанти, аспиранти и сътрудници, превърнали описаните идеи в реални резултати.

10

За магистърска програма „Полимери“

Полимерите (синтетични и биополимери) по разпространеност са на втора позиция след суровинните (рудни и нерудни) материали в природата. Това е важен, но не единствен фактор, предопределящ необходимостта от задълбочено изследване и изучаване на полимерите като вещества и материали. Биополимерите съставят над 75% от сухото вещество на живата клетка и по своите функции са с решаващ принос за съществуването и генезиса на живата материя. На другия полюс са синтетичните полимерни полупроводници, свръхпроводници, светоемитиращи диоди и батерии, топлинни и слънчеви клетки, високоселективни мембрани, генното и тъканно инженерство, пластоелектрониката, биоинформатиката и полимерните наноматериали. И всичко това на фона на вече класическите полимерни фолийни, влакнести и композиционни материали, без които съвременният живот е просто немислим. Всичко заедно предопределя безалтернативно необходимостта от интензивна изследователска и приложна дейност в областта на полимерната наука и практика, както и подготовката на квалифицирани кадри за тази цел.

Целта на магистратурата по полимери е усвояването от студентите на знания и умения по четирите основни области на полимерната наука и практика; полимерна химия и синтез на полимери полимерна физика и теория, биополимери и полимерно материалознанние. За постигането на тази цел са обединени усилията на най-изтъкнати специалисти в различните области на полимерната наука и преподаване от ФХФ на Сoфийския университет „Св. Климент Охридски“, Института по полимери към БАН, Института по физикохимия към БАН и Химикотехнологичния и металургичен университет в гр. София. Амбицията на екипа е да даде на студентите знания и умения за теоретична обосновка и осмисляне на процесите за получаване и многопосочно приложение на полимерите, чрез използването на съвременни математични методи, физични модели и специализирано софтуерно обезпечаване. Курсът има амбицията да отговори на поне две ясно изразени тенденции в развитието на полимерната наука и практика: 1. Доминиращо навлизане на строги количествени методи за анализ, моделиране, оптимизиране и прогнозиране свойствата и функциите на полимерите; 2. Вероятностната природа на макромолекулите и макромолекулните асоциати като многочастичкови ансамблови обекти, както и на техните трансформации предопределят доминиращо използване на вероятностен апарат и методи за постигането на дефинираната цел.

И двете тенденции диктуват широкото използване на съвременни изчислителни системи за разрешаването на почти всяка конкретна задача. По този начин курсът е с амбицията за съществен принос за изграждането на специалисти с адекватни на съвременното развитие на полимерната наука и практика знания и умения.

За магистратурата Полимери могат да кандидатстват студенти, завършили специалностите на ФХФ и БФ, Химико-технологичния и металургичен университет, Пловдивския университет. Завършилите специалност физика или инженерни специалности могат да се обучават в магистратура Полимери, като предварително в рамките на един семестър се обучават за получаване на основни знания по химия.

Завършилите магистърската програма по полимери са с подготовка за успешна конкуренция на пазара на труда у нас и в чужбина като висококвалифицирани изпълнителски и ръководни кадри във всички химични предприятия и фирми по получаване на мономери, полимери, преработка на полимери (каквито са по-голямата част от предприятията в химическата промишленост), както и при използването на полимерите в машиностроенето, приборостроенето, строителството, текстилната промишленост, микроелектрониката и полупроводниковата техника, производството на битови прибори и препарати за битовата химия (бои, лакове, лепила, тапети, постелки, балатуми и др.), информационните технологии, нанотехнологиите, приложението на интелигентни материали, създаването на нови енергийни източници, селското стопанство, козметично-парфюмерийната, фармацевтичната промишленост и медицината. Те могат също успешно да се конкурират за преподавателски места във висши учебни заведения, да се реализират като научни работници в академични и отраслови научни звена, в които с подготовката и ориентираната си компютърна грамотност да бъдат инициатори на оригинални научни разработки в най-новите направления на полимерната наука и приложението на полимерите във висшите технологии. Горепосочените производствени и научни звена съществуват в нашата страна. Важно е обаче да се отбележи, че с тази си подготовка завършилите тази магистратура ще покриват изискванията за млади специалисти по полимери и във всички други страни.

Завършилите магистратурата по полимери придобиват образователно-квалификационната степен „магистър“ с професионална квалификация „магистър-химик“. Това им обезпечава правото да работят във всички научни, учебни (висши, полувисши и средни), приложно-изследователски, производствени и търговски институции и звена, в които висшето химическо образование е необходимо за успешното им функциониране и развитие. Това с особена сила важи за тези от тях, в които полимерната наука е с доминиращо значение. Освен това завършилите тази магистратура са подготвени за докторантура в областта на полимерната наука във всички престижни учебни заведения по света. Не на последно място по значение е подготовката, която получават завършилите тази магистратура, в областта на биополимерите и приложението на полимерите във висшите технологии. Това е прозорец към най-интензивно развиващите се сега области на човешкото познание и практика – тези за живота, информационните и нанотехнологиите.

За повече информация натиснете тук 🙂

Научна сесия, посветена на 80 годишнината на проф. Стойко Факиров

На 30.09.2016 г. бе проведена Научна сесия, посветена на 80 годишнината на проф. Стойко Факиров, един от най-значимите и утвърдени учени на полимерната наука в България. Тази сесия бе част от ХVІІI национален симпозиум с международно участие “ПОЛИМЕРИ-2016”, който се проведе в рамките на 9-тата Национална конференция по химия (29.09.-01.10.2016 г.). Домакин на тези значими за научната общественост на България форуми бе Факултетът по химия и фармация на СУ“Св. Кл. Охридски“.

Научната сесия, посветена на 80 годишнината на проф. Стойко Факиров, бе открита от проф. Иван Шопов, основател и дългогодишен председател на Българското полимерно дружество и дългогодишен директор на Института по полимери, БАН.

 

Проф. Иван Шопов открива Научната сесия, посветена на 80 годишнината на проф. Стойко Факиров

Проф. Шопов поздрави проф. Факиров с годишнината и даде думата на сина на проф. Факиров, Христо Факиров, за ответни думи. Христо Факиров благодари за вниманието към баща му и представи видео запис-обръщение на проф. Факиров към всички присъстващи на сесията.

Христо Факиров благодари на присъстващите и представя видео обръщение на проф. Факиров

 

В обръщението си, проф. Факиров отправи поздравителни и благодарствени думи към присъстващите и се извини за невъзможността да присъства на живо, поради дългото разстояние на което се намира (от повече от 15 години проф. Факиров живее и работи в град Оукланд, Нова Зеландия).

След това проф. Шопов, който председателстваше Научната сесия, даде думата на проф. дхк Клаус Фридрих от Института по композитни материали в Кайзерслаутерн, Германия да изнесе поканена лекция по случай 80 годишнината на проф. Факиров.

Проф. Фридрих представя научна лекция, посветена на 80 годишнината на проф. Факиров

 

Проф. Фридрих представи научна лекция, посветена на микрофибрилно усилените полимер-полимерни композити – една тема в полимерната наука, чиито родоначалник е проф. Факиров и която е тема на  дългогодишно научно партньорство за двамата учени – проф. Факиров и проф. Фридрих. Проф. Фридрих представи проф. Факиров и в друга светлина, извън науката, като показа интересни снимки от дългогодишните им приятелски отношения, направени по целия свят. Проф. Фридрих бе поканен лектор за сесията и неговата визита в България бе финансово обезпечена от настоящия проект.  Изборът му не бе случаен, тъй като връзките между двамата учени са изключително тесни и приятлески. Например, по повод 65-тата годишнина на проф, Фридрих, проф. Факиров е бил специално поканен гост и е изнесъл поканена лекция, посветена на събитието. В последните 20 години, проф. Фридрих работи върху основните аспекти при производството на високоякостни композити на основата на термопласти. Член е на научните съвети на няколко международни списания в областта на материалознанието, полимерните композити и трибологията, редактор е на три учебника по  трибология и износоустойчивост на полимерни композити. През 2005 г. проф. Фридрих е удостоен със званието „Световен учен”  на Международния комитет по композитни материали (World Fellow of the International Committee on Composite  Materials (ICCM)). В доклада  си на настоящата сесия, той показа как молекулната и морфологична структура на полимерните материали може да бъде повлияна от различни физични техники, за да придобият те по-висока плътност, якост и/или твърдост с оглед на техните приложения. Той подчерта, че процесът е особено интересен за рециклирането на поли(етилен терефталатни) бутилки и повторното им използване като високоякостни влакна в продукти, получаване чрез леене под налягане. В доклада бе изтъкнат и големият принос в тази област на проф. Факиров, който години наред извършва съвмести изследвания с колектива на Института за композитни материали в Кайзерслаутерн.

Следващата ключова лекция в програмата на Научната сесия бе изнесена от доц. Албена Ледерер от Лайбниц института за полимерни изследвания в Дрезден, Германия.

Доц. Албена Ледерер от Лайбниц института за полимерни изследвания в Дрезден, Германия

 

Доц. Ледерер е един от учениците и последователите на проф. Факиров, намерили успешна реализация в чужбина. Тя представи тематиките, развивани в нейната група, както и тези, върху които продължава успешното й партньорство с Лабораторията по структура и свойства на полимерите, ФХФ, СУ“Св. Кл. Охридски“, чиито основател и дългогодишен ръководител е проф. Факиров и откъдето е тръгнала и нейната научна кариера.

Следващата лекция бе изнесена от д-р Сергей Гришчук от Института по композитни материали в Кайзерслаутерн, Германия, в който институт е реализирана Хумболтовата награда през 2000 г.

Д-р Сергей Гришчук, Институт по композитни материали в Кайзерслаутерн, Германия

Друг успешно реализирал се в чужбина докторант на проф. Факиров е д-р Марина Крумова, Университет в Костанц, Германия.

Д-р Марина Крумова, Университет в Костанц, Германия

 

Тя представи своите настоящи изследователски интереси в областта на полимерната кристализация и приложението на трансмисионната  електронна микроскопия за полимерни изследвания.

Сесията за деня завърши с лекция на ас. Марин Симеонов, един от младите учени в Лабораторията по структура и свойства на полимерите, ФХФ, СУ“Св. Кл. Охридски“, основана и дълги години ръководена от проф. Факиров.

Сесията бе посетена от над 60 учени, приятели, ученици и партньори на проф. Факиров, които имаха възможност да вземат думата и да поздравят юбиляря в рамките на последната част на Научната сесия.

Ас. Марин Симеонов, Лаборатория по структура и свойства на полимерите, Факултет по химия и фармация, СУ“Св. Кл. Охридски“

 

Така, проф. Факиров бе поздравен от името на Хумболтовия съюз в България, като един то неговите най-изтъкнати членове, от проф. Илза Пъжева, Председател на Хумболтовия съюз в България.

Проф. Илза Пъжева, Председател на Хумболтовия съюз в България

 

От името на колектива на Института по полимери, Българска академия на науките, доц. Нели Косева, Директор на Института, поднесе също така поздравления. Тя също така прие дарение от проф. Факиров. Той дари екземпляри на двете си последни книги на английски език, редактирани от него на Института по полимери, Българска академия на науките и на Факултет по химия и фармация, СУ“Св. Кл. Охридски“. Дарението бе поднесено от Христо Факиров.

Христо Факиров поднася дарение от името на проф. Факиров на доц. Нели Косева, Директор на Института по полимери, Българска академия на науките

 

Поздравления поднесоха също така проф. Георги Георгиев, ФХФ, СУ“Св. Кл. Охридски“, поканения лектор на 9-тата Национална конференция по химия и световно известен учен в областта на полимерната наука проф. Й. Осада, РИККЕН, Япония, и други учени, колеги и приятели.

След завършване на сесията бе проведена постерна сесия и коктейл.

Проф. Осада, проф. Фридрих, проф. Шопов и доц. Косева на коктейла

 

Последната лекция в чест на 80 годишнината на проф. Стойко Факиров бе представена на следващия ден, 1 октомври, от проф. Манфред Щам, Лайбниц институт за полимерни изследвания в Дрезден, Германия. Проф. Щам също представи общите тематики, по които в течение на годините са работили съвместно с проф. Факиров. В края на лекцията си, той представи общи снимки и сподели общи преживявания с проф. Факиров в рамките на дългогодишното им съвместно сътрудничество и приятелство.

Заглавната страница на презентацията на проф. Манфред Щам, Лайбниц институт за полимерни изследвания в Дрезден, Германия

Проф. Осада и проф. Щам след лекцията на проф. Щам

 

В края на първия ден на Научната сесия и в края на последния ден от 9-тата Национална конференция по химия бяха направени две общи снимки на участниците в XVIII Симпозиум „ПОЛИМЕРИ-2016“ с международно участие, в рамките на който бе проведена Научната сесия, посветена на 80 годишнината на проф. Факиров. Те са приложени по-долу.

След края на сесията…

След края на конференцията …

 

Професор Стойко Факиров е един от най-успешните и доказали се и в чужбина учени, който в своята кариера съвместява успешно преподавателска и научна дейности. Като дългогодишен член на катедрата по Фармацевтична и приложна органична химия (ФПОХ) на Факултета по химия и фармация, проф. Факиров има сериозни заслуги за развитието както на катедрата, в качеството му на неин дългогодишен член и основател и ръководител на Лаборатория по структура и свойства на полимерите (от 1984 до пенсионирането му през 2005), така и за Софийски университет в ролята му на заместник ректор  (1987-1989) (получил е Награда за принос в образованието и науката на Софийски университет през 1989). Цялата научна и преподавателска кариера на проф. Факиров преминава във ФХФ на СУ“Св. Кл. Охридски“, като по време на нея той  е преподавател по физика на полимерите и съавтор на учебника, по който и сега се преподава тази дисциплина във ФХФ на Софийския университет. Последователно през годините проф. Факиров е асистент (1960), доцент (1972) и професор (1987), а през 1982 става и доктор на химическите науки във ФХФ на СУ.  Научен ръководител на 36 магистърски дипломни работи и 12 докторантски дисертации. През това време е бил гостуващ лектор и изследовател в университети в Германия, САЩ, Турция, Испания, Португалия, Нова Зеландия и други. Член на Академията на науките в Ню Йорк, Европейското физическо общество, Съюз на учените в България, Българското полимерно дружество. Редактор е на редица международни списания като Advanced Materials Letters, e-Express Polymer Letters, International Journal of Polymeric Materials, Applied composite materials, Advances in Polymer Technology, Recent Patents in Materials Science и Open Macromolecules Letters.

Проф. Факиров е автор на над 300 научни публикации в международни издания, цитирани над 2300 пъти и е автор или редактор на 12 книги на английски език и 20 глави в редактирани книги. Има регистрирани 36 български и 11 американски патента. Стипендиант на фондация „Александър фон Хумболт“ през 1971-1972 и 1989 година, а през 2000 година получава и Humboldt Research Award. Проф. Факиров е носител на редица национални и международни награди.

През 2006 година, проф. Факиров получава Почетен знак на Софийски университет „Свети Климент Охридски” със синя лента за приносите му в преподавателската, научноизследователската и популяризаторска дейности в областта на високомолекулните съединения. Поради сериозните му заслуги за Катедрата, Факултета и Университета и във връзка с 80-годишнината си, проф. Факиров бе удостоен с най-високото отличие на СУ“Св. Кл. Охридски“ – вписване в Златната книга на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.